Последният мач в турнира беше различен. По-тих. По-тежък. По-смислен.
Днес нашите момчета излязоха на терена не просто да играят футбол, а да отдадат почит на свой приятел, съученик и съотборник, който снощи трагично загуби живота си в катастрофа.
Момче, което завърши миналата година, но остави след себе си следа, която не се изтрива.
Нашият вратар. Нашето момче. Нашият Дани!
Да, паднахме в мача… но днес резултатът нямаше значение.
Имаше значение сърцето, с което играха – онова сърце, с което той винаги защитаваше вратата.
Имаше значение тишината преди първия съдийски сигнал.
Имаше значение погледът към небето.
Той беше страхотен вратар, добър приятел и истински отборен човек – от тези, които винаги носят усмивка и дават сила на другите. Днес момчетата играха за него.
С болка. С обич. С уважение.
От името на Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов“ изказваме най-искрени съболезнования на неговото семейство, близки и приятели.
Няма думи, които да облекчат такава загуба, но има памет – и тя остава.
Почивай в мир, Дани! Ние няма да те забравим! Твоят дух беше на терена днес!
