Тя влиза в ролята на учител по математика няколко пъти предходната година. Оказа се, че това толкова й хареса, че преди три дни ме гони вдъхновено и казва: "Искам да преподам урок. Ще го преснимам и ще разработя план през почивните дни, моля Ви." И така направи. Праща ми разработката на нейния урок, да я одобря, вълнува се, тренира, и днес за пореден път се изправи с пълното си вдъхновение пред съучениците си, и знаете ли, усещам, че става все по-добра. Имитираше ме как стоя дори, когато им диктувам определенията... Струва ми се, че й харесва тази професия!
Много бих била щастлива, ако това дете наистина стане учител един ден!
И едно дете да вдъхновиш, сякаш всичко си е струвало!
Креми, нали помниш: "Everything is possible!"
Антония Цветкова
