Учениците от СПГ „Алеко Константинов”, ползватели по Проект 2017-1-BG01-KA102-036034 „Практическо-ориентирано обучение с европейско качество”, Програма „Еразъм+”, Ключова дейност 1: „Образователна мобилност за граждани”, Сектор „Професионално образование и обучение”, проведоха своята производствена практика за период от три седмици в ресторанти в град Малага, Испания.

Младите готвачи бяха разпределени на работа като помощник готвачи от организацията партньор Tribeka Training, S. L. U.  в различни заведения за хранене в самия център на Малага. В Restaurante casa manuel de la lonja работиха Анна Ангелова, Гергана Божанова и Самуил Симеонов, Restaurante taberna del cura прие  Антоанета Атанасова, в El gallo ronco taberna flamenka на работа бе Борислава Борисова,  Buenavista restaurante прие на практика Деян Ценев, в Restaurante leghuga tapas s.l стажува Звездомир Марков, в Tuk tuk noodles s.l. като помощник готвач работи Моника Маринова и в No piqui restaurante се изявяваха Мелек Яшарова и Константин Симеонов. Ресторантите предлагат месни специалитети като Salmorejo /вид студена супа/, чорисо, овче и козе сирене в зехтин, специалитетите al espeto, пържена риба, ensalada malaguena /традиционна салата на Малага/, Salpicon de pulpo y langostinos, паеля и много други. Учениците се включиха в работния процес с ентусиазъм и желание да усъвършенстват своите кулинарни умения, както и да научат нови за тях техники в гастрономията. За тях работата в реална работна среда бе мотивираща и интересна. Показаха отговорност и желание за справяне със задачите за деня, а похвалите от менторите им носеха истинско удовлетворение и ги амбицираха за нови предизвикателства.

инж. Анета Владимирова- ръководител на групата

Събуждам се от пронизителни, ехидни крясъци, идващи от покрива на сградата. Какви ли не мисли пропълзяват в съзнанието ми за част от секундата, но в крайна сметка бързо се досещам. Това са пискливите гларуси, вдигайки невъобразима врява и веднага в съзнанието ти нахлува мисълта за жарко слънце, горещ пясък и море. Без тези любопитни птици Малага не би била същата. С изгрева на слънцето до падането на нощта, те огласят целия град с шумният си крясък - силен, властен и нетърпящ възражения.
Днес групата има почивен ден. Полага им се след упорития труд в горещите кухни на ресторантите цяла седмица. И въпреки това ставаме рано, защото ни предстой един ден изпълнен с нови приятни емоции. Тръгваме за Ронда.
Встрани от шума на Коста дел Сол, високо в планината тя ни се явява пред погледа. Бял град, надвиснал над пропаста и едновремено обгърнат от горещата прегръдка на Андалусия. Дъхът ти замира пред тази красота и започваш да усещаш, как живота тук върви по някакви свои часове. Ронда, град с толкова мелодично име, изглеждащ като приказка на ръба на скала, пропит с мистичност и неподчиняващ се на никаква логика. Разположен на ръба на каньона Ел Тахо, над река Гуадалевин това градче е сред най-красивите в Испания, Ронда е обявена за национален паметник на страната.
Отправяме се заедно с нашият гид Енрике към моста Puente Nuevo, за да се насладим на тази зашеметяваща природна красота отблизо. Дълбокото дефиле на реката разделя града на две части- стария град от 13-ти век и новия град от 18 век. Двете части на града са свързани с каменен мост строен през 18 век.
Ел Тахо – оставя ви без дъх. Имаш чувството, че това което виждаш е нереалистично и невъзможно. Това трябва да се види, това трябва да се изживее, за да остане завинаги в сърцето. Ждрелото е толкова дълбоко (повече от 100 метра), че изпитваш страх дори да се доближиш до оградата. В дъното му се вижда река Гуадалевин, причина за тази невероятна красота.
Преминавайки по моста и наслаждавайки се на тази приказка, се потапяме в атмосферата на този бял град, южна и топла, по андалуски гостоприемна. Пъстри магазинчета, уютни кафенета, хармония и слънце. Този град е уникален от където и да го погледнете. Това е родното място на бикоборството, тук е построена първата арена за борба с бикове. Минавайки покрай нея виждаме паметника на Педро Ромеро, считан за родоначалник на модерното бикоборство и един друг паметник – голям и красив бик, символ на вражеските бикоборци. Ронда се гордее и с факта, че тук е изобретена първата шестструнна китара, без която днес не можем да си представим фламенкото.
Преминавайки по тесните и дружелюбни улички, ние неусетно стигаме до музея на виното, където правим малка почивка в прохладната старинна сграда, построена в арабските времена, слушайки интересни разкази за винарството в района, а още по-интересно става, при дегустацията на няколко вида вина и посещението на избата. Жителите на Ронда са особено горди от своите вина.
Всичко в това малко градче е красиво. Цъфналите леандроси, портокаловите дръвчета, каменните криволичещи улички между белите къщи, малките ресторантчета, от които се носи аромат на вкусна андалуска храна. Ронда – уникален град, град- приказка. Тръгвайки си от него, знам, че той ще остане в мен завинаги, като отекнал камбанен звън в сърцето.

инж. Анета Владимирова- ръководител на групата

Малага, слънчева и прекрасна. Как да не го харесаш този весел морски град. Първото усещане на сутринта е въздухът. Просмуква се в ноздрите ни, свеж, с мирис на море и същевремено примесен с приятен аромат на прясно приготвено кафе и неизменното café con leche. Дори да затворя очи, веднага ще разбера, че вдишвам нещо различно от моето „у дома”. Поемаме към адреса където ще се храним и още с първите крачки градът започва да ни се показва с цялата си прелест. Хапваме набързо, тъй като нямаме търпение да тръгнем по улиците, за да усетим отново атмосферата на града. Точно след 10 минути всичко така ни се обърква, че изобщо не знаем накъде вървим. Преминаваме през многобройни малки площадчета с тесни улички, тръгващи във всички посоки и незнайно за нас къде отвеждащи. Те са осеяни с живописни малки магазинчета, който все още са затворени и ресторантчета които привличат рано сутринта клиенти с ароматно кафе.

Вървим очаровани от тази атмосфера и усещаме как ни завладява едно ново настроение. Започваш да се чувстваш някак си безгрижен и лежерен и като че ли усещаш с всяка фибра от тялото си пищни фиести, дочуваш потропващи токове във фламенко ритми и страстни андалуски песни и китари. Андалусия е люлката на фламенкото, зародило се през 18 век от циганските племена, които се заселили по тези земи заедно с маврите. Примесените традиции, културата на тези хора „без земя” (превод от арабски на думата „фламенко”) са причина днес да се наслаждаваме на този ритъм. Всичко е било плод на импровизация и на чувствата на музиканта. Затова има толкова много типове фламенко - някой са много тъжни, други са безсмислени като текст, а трети доста бързи и ритмични. Всички те, обаче, изразяват страстта, душевността на циганите, на испанците, на маврите. Андалусия! Красота и романтика! Слънце, фламенко, китари, сангрия, портокали.

Отправяме се за първата среща в офиса, където едно толкова усмихнато момиче ни посреща, след което ни водят на обиколка, за да видим някой забележителности в центъра на Малага. Пешеходната ни разходка започва от централната търговска улица. Продължаваме нагоре и минаваме покрай малък римския амфитеатър. Вървим неспирайки да се удивляваме на изненадващата красота на улиците, и изведнъж ахваме в захлас изправили се пред величествената Катедрала Ла Манкита. Много е красива. Издигната е между 1528 г. и 1782 г. на мястото на стара джамия. Различното в тази катедрала, е че една от кулите й е останала недостроена, поради което си е заслужила прякора – едноръката. Отправяме се в посока Plaza de la Merced, северно от катедралата и не след дълго стигаме до площада. Виждаме родната къща на Пабло Пикасо. А самият музей се намира в непосредствена близост до дома на известния художник.

Завършваме нашата кратка обиколка връщайки се към централната търговска улица и тъй като вече ни беше станало доста горещо, започваме да мислим, че е време за плаж.

Тръгваме за плажа Малагела. Интересното за този плаж е, че е изкуствено създаден с пясък от Сахара. Ако обичате риба и морски деликатеси, то тук е мястото да опитате емблиматичните за града „pescaito frito”. Това са малки пържени рибки най-вече кефал и сардина, които се поднасят нанизани на шиш.

На следващия ден се отправяме към музея на виното. Пристигайки там отново ни посреща една толкова усмихната и мила дама, толкова разговорлива, обясняваща и жестикулираща, че дори и аз, която не разбирам езика, започвам да долавям какво обяснява.

В края на деня, колкото и да бяхме уморени, не можехме да не признаем, че времето прекарано заедно ни достави истински емоции и преживявания.

инж. Анета Владимирова- ръководител на групата

На 20.06.2017г. приключи психолого-педагогическата подготовка на учениците,  които през месец юли ще проведат производствената си практика в Малага, Испания по проект 2017-1-BG01-KA102-036034 „Практическо - ориентирано обучение с европейско качество”, Програма „Еразъм+”, Ключова дейност 1: „Образователна мобилност за граждани”, Сектор „Професионално образование и обучение”, Професионално направление „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг” – 1 група.

Обучението беше с продължителност 10 часа. Целта на психолого-педагогическата подготовка е да запознае участниците в мобилността с народопсихологическите особености на испанците, със стила на вербалното и невербалното общуване и форми на поведение в Испания.

Тренингите предоставиха възможност на учениците да усъвършенстват уменията си за работа в екип и да формират такива за бърза и лесна адаптация към среда, различна от тяхната. Проведените ролеви игри имаха за цел да формират у участниците толерантна нагласа към различни култури и езици.

Постигнатото в хода на обучението и демонстрираните от учениците познания и умения ще улеснят процеса на адаптация и общуването им партньорите.

Галя Недялкова