На 13.01.2010 г. Професионална гимназия по лека промишленост и строителство отбеляза 147-годишнина от рождението на Алеко Константинов, който е синоним на вярата в Идеала.
Нужен ли ни е Алеко днес? Това е въпрос, който подтикна към размисъл възпитаниците на училището. Отговор намериха в  организираното радиопредаване с участието на ученици от 11”в” клас на тема: „Памет, без която не можем!”. Стигнаха до извода, че днес не се ценят идеалите и поетите не възпяват бедността като свобода на духа.
Тази дейност накара младите хора да се замислят за щастието, властта и парите. Разсъждаваха, че щастието на писателя, който се отказва от материалното благополучие и властта, днес не би могло да бъде актуално. Осъзнаха, че Алеко истински покрива прякора си Щастливеца само в уединение с природата. 
С направения кът - изложба се показа връзката на писателя с град Свищов. За организацията ни съдействаха ръководството при  Международна фондация ”Алеко Константинов” и къщата-музей ”Алеко Константинов”. Тази инициатива накара учениците да разберат , че живота е дар и те не бива да го пропиляват , живеейки ден за ден, без да  се замислят за бъдещето.
Животът и делото на Алеко бяха описани и подкрепени със снимков материал в направеното табло.  Загадка остана за младите хора  онзи порив на писателя от Свищов, който го кара да се откаже от материалните блага и да се издигне до символ на будната съвест на своето време.
Днес ние трудно можем да преценим до каква степен Алеко Константинов се е чувствал призван да бъде съвест  и откровение чрез оръжието на словото. Не съумяваме да постигнем извисеността и безкористието, които са движели всяка проява на големия творец. Жертви на своето време, ние не осъзнаваме истинските ценности в живота.  Нека се опитаме да спасим и запазим доброто в себе си и другите! 
Веселина Владимирова - учител по български език и литература