Цяла седмица с числото π (пи)! Търсихме го, намирахме го, после сякаш го губехме и отново го откривахме. Всеки ден се връщахме към него, защото то е навсякъде около нас, скрито в кръглите неща.
Днес превърнахме стаята в малка математическа лаборатория. Мерихме обиколките на различни кръгли предмети - часовници, подложки за саксии, монети. Измервахме обиколката и диаметъра им и сравнявахме резултатите, за да открием отново числото π. Колкото и различни да бяха предметите, числото винаги се появяваше, същото, безкрайно и загадъчно.
Най-забавният момент дойде, когато решихме да си представим, че ние самите сме част от това безкрайно число. Учениците от гимназията искаха да се подредят като цифрите на π, една след друга, сякаш са част от неговата безкрайна редица. Но коридорът се оказа твърде тесен, за да побере всички „цифри“.
И тогава разбрахме нещо красиво, безкрайността не е място, а чувство. Тя започва от любопитството, продължава с въпросите и никога не свършва. Както числото π няма край, така и знанието няма граници. А всяко дете, което търси, измерва и се удивлява, вече е малка светла точка в тази безкрайна математическа вселена.






